Един от десните притоци на Дунав е река Сава, която е третият по дължина приток на Дунав, но по отношение на дебита е най-големият (1564 м³/с).Дължината на река Сава, от източника в планините на Западна Словения до устието при Дунав, е 944 км. Тя преминава през четири държави: Словения, Хърватия, Босна и Херцеговина и Сърбия. Площта на водния басейн на Сава е 97 713 км², който поради изключителното си биологично и ландшафтно разнообразие е от голямо значение за Дунавския воден басейн. Сава е уникален пример на река с девствени заливни гори, която смекчава заливанията и поддържа биологичното разнообразие.

Поради изключителното разположение на речната система на Сава, която обхваща три различни климатични района, заливания могат да се появят по всяко време на годината. Тази променливост прави Лонско пòле изключителен пример за екологичните процеси, причинени от екстремни и непредсказуеми колебания на динамиката на заливанията, които възникват в централното течение на река Сава.Използването на областите на естествено задържане на водата, разположени в ниската част на водния басейн е ключов фактор и единственото решение за защита на района от високи води. С площ за задържане на вода от 205 000 ха в системата за защита при заливания, тези естествени заливни територии са важни и за пречистването на водите от притоците. Те имат важна роля и за обновяването на запасите от подпочвени води. Със своята система за защита от наводнения районът на Централна Посавина е положителен пример, в международен аспект, за защита на територии подлежащи на заливания.

Навлизайки в Панонската низина, от бързо течащ планински поток, Сава се превръща в равнинна река. В продължение на дълги години реката и нейната динамика са променяли облика на бреговете и ландшафта, като са създали издигнати брегове или хребети, меандри и заливни низини, които формират типичния заливен ландшафт на равнинните реки. В Лонско пòле, години наред хората са се учили да живеят с реката, като са се приспособили към заливанията и са създали хармония между природните и културни елементи на ландшафта. Те признали водата като владетел, доверявайки се на мъдра стара поговорка, която разкрива тайната на успешния живот в район, подложен на заливания – „Живей с водата, а не против нея”.