Swis Nature

Danube Delta Biosphere Reserve

Дунав

В края на 2860-те километра, през които преминава, от източника(ДонауешингенШварцвалд в Германия) до Черно море (древният Понтус Еуксинум), за повече от 12 000 години Дунав създава една от най-красивите делти в Европа и в света. Заради богатството на пейзажа и фауната, където птиците са най-значителният елемент, Делтата представлява специален интерес от всяка гледна точка: научна, туристическа и дори икономическа.

Река Дунав и нейните ръкави

В горната част на Делтата (Чаталул/ Речно Разклонение Килией) река Дунав се оттича във водосборна площ от 805 300 км2, със 120 главни притока и среден поток от 6.515 м/с, като разпределя водите си в следните три основни ръкава:

Килийски ръкав, с многобройните си разклонения и островчета, е най-младият и най-дългият (120 км); силата му се определя от това, че съдържа най-голям обем вода и седименти (58%). При развитието си, образува няколко второстепенни делти - първата в падина Пардина, втората, надолу по течението - село Килиа Веке, и третата, надолу по течението - село Периправа. Корабоплаването по канал Килиа е важна икономическа дейност, а най-важните пристанища са Измаил и Вилково (Украйна).

Сулински ръкав, според проучванията на Дунавската Комисия (1856 г.), е бил предпочитан за морско корабоплаване, което е довело до коригиране на меандрите и увеличаване на дълбочината на речното корито между 1862 г. и 1902 г. В резултат на това, дължината от 92 км е намалена до 63.7 км, а обемът на водата и превозени наноси е увеличен от 7 - 8% на 18.8%. Град Сулина, като входно пристанище за морски плавателни съдове, претърпява промени в икономическото си развитие. С цел да се направи възможно корабоплаването и благодарение на наносите, отложени в устието на ръкава, е изграден канал, който стига постепенно до морето (в момента е 10 км).

Георгиевски ръкав, най-южният и най-стар ръкав, с дължина 109 км, претърпява промени между 1980 г. и 1990 г., като шестте меандри са коригирани и е скъсен до 69,7 км. Обемът на водата и наносите, отлагащи се в този ръкав, е около 23,2%. Преди вливането си в Черно море, в ръкава Свети Георги се образува малка второстепенна делта, между ръкав Свети Георги и други две южни разклонения на ръкава: Гурла де Мижлош и Гурла Турчеаска. И двете достигат до залив Меляуа Свети Георги, който е резултат от разположението (1897 г.) и развитието на островите Сакалин (в момента присъединени към континенталната част, като образуват 19-километров полуостров).

Основните морфологични и хидрографски категории включват: морските диги, които имат почти перпендикулярно положение спрямо ръкавите на Делтата на река Дунав в източната страна; речните диги, по протежение на ръкавите на река Дунав и основните потоци; континентални полета, блатиста земя покрита с вода, в зависимост от нивото на река Дунав, и блатна растителност от - 0,5 до 1 м височина; езерата (повече от 440), които заемат вдлъбнатините под 0 м на запад (речна делта) и под 0,5 м на изток (морски делта), свързани в езерни комплекси; ръкавите, потоците и основните канали.

up
Плъзнете нагоре и надолу, за да видите всички снимки. Натиснете върху снимката за уголемяване.
down