По своя характер Дунав прилича на планинска река, която пренася огромно количество чакъл от Алпите до низината. Преди регулирането през ХІХ-ти век тук е имало богато структурирана система от големи, малки и меандърни езера, чийто капацитет на заустване се е променял постоянно. Динамиката на река Дунав е довела до непрекъсната трансформация на ландшафта. Високите води са формирали острови, а оттеглящите се – тиня. Появилите се горски площи впоследствие са били отнасяни. От последния ледников период насам река Дунав е живителната връзка на големия речен басейн. С пристигането на заселниците, реката и нейното поречие е повлияно от хората. В действителност най-съществените промени в заливните територии настъпват през ХІХ-ти век. В резултат на изграждането на диги огромното биологично разнообразие е било унищожено.

През последните два века интересът към използването на земята за заселване, за земеделие и горско стопанство довеждат до сериозна намеса в естественото състояние на реката и заливните територии. Регулирането на реките, например коригирането на коритото на река Дунав през 1830 г. и изграждането на бреговете, без да бъдат коригирани притоците, меандърните езера и заливните територии, ограничават реката в един канал. Днес язовирните стени и диги са прекъснали връзката на реката с изоставените езера и блата в заливната територия, като по този начин е прекъснат притока на прясна вода към тях. В резултат на това качеството на водата значително се влошава, а в езерата се отлага много тиня. Еднообразното и ускорено течение увеличава дълбочината на реката, което води до намаляване на нивото на подпочвените води в заливните територии. Последица от всичко това са редки случаи на наводняване. За да се предотврати по-нататъшната ерозия на речното корито и с цел производство на електроенергия през 1970 г. са построени четири баража Бертолдсхайм, Битенбрун, Бергхайми Инголщат. Прекъсната е седиментната и биологичната последователност, а характерът на течението се губи към баражните отделения за съхранение.

Консервационният Проект „Динамизиране на заливните територии между Нойбург и Инголщат” би могъл да подпомогне за възстановяването на динамиката на Дунав и неговите местообитания почти до ествественото им състояние. Проектът включва изграждането на обходен воден път, който да преминава покрай баража и да залива части от крайречните гори. Освен това той обкръжава места с ниско ниво на водата, за да се възстанови естественото вариране на подпочвените води.