Природата – флората, фауната и местообитанията на национален парк Дунав - Ауен – дом за огромно разнообразие от видове

Река Дунав е жизненоважна връзка за околната среда в района. В зависимост от водното й ниво към нея са свързват многобройни крайречни водни басейни. Различават се свободно течащи странични ръкави и затлачени бивши притоци, като между тях има гъсти крайречни гори. Специален аспект са т.н. сухоустойчиви местообитания. Сред горите има ливади, които са дом на многобройнивидове. Някои от тях са били създадени от хората преди векове.

Водите на десните странични ръкави на река Дував са силно динамични. Тук Дунав се изтласква нагоре към пропастта на Виенския басейн. Бързата вода изгражда стръмни, надвиснали над бреговете скали, които се използват от земеродните рибарчета за мътене. Бобърът също предпочита да изгражда своите прегради на тези места. Водната растителност в тези бързотечащи води е оскъдна. Повалени при заливанията гигантски дървета обогатяват местообитанието. Насекомите намират храна и подслон в тези изсъхнали дървета, а рибарчетата и различните хищни птици ги използват като наблюдателница.

За разлика от стръмните брегове, по вътрешните брегове при завоите на реката се образуват песъчливи и чакълести брегове. Тук се срещат пионерни съобщества на Върба и Черна топола, а също и виреещото само при определени условия Люквиче (Limosellaaquaticа) – едно от най-малките местни цъфтящи растения.
Водите на бившите леви притоци на река Дунав са почти изцяло затлачени. В миналото водите на Дунав са течали през тях, но заради преместването на главната река и регулационната намеса, те се превръщат в постоянни водоеми с обилна растителност. Днес тук се намира най-разнообразната екосистема на водна и блатна растителност в цяла Европа.

Блатата са дом на водни насекоми, земноводни, блатни костенурки и змии, а също и на многобройни видове риби и водолюбиви птици като Голям воден бик и Блатно шаварче. Типични за тези места са масивите от тръстика и лилии, както и тинести райони, покрити с многогодишни билки.

Горите по поречието на Дунав се категоризират в две основни групи: широколистни и иглолистни крайречни гори. Иглолистните видове като върба, топола и елша понасят честите заливания, а видове като дъб, явор, ясен и липа образуват широколистните крайречни гори. В крайречните гори на националния парк често се срещат застрашени дървесни видове като Бяла върба (Salix Alba) и Черна топола (Populus nigra). В парка вече не се извършват горско-стопански дейности, а само се прилагат възстановителни мерки. Единственият, който има право да поваля дървета тук е бобърът!

В често заливаните, богати на хранителни вещества крайречни ливади, са формирани уникални растителни екосистеми. В резултат на това, редки животински видове като Ливадния дърдавец намират нови местообитания тук, с което заместват унищожените от съвременното селско стопансво биотопи.Тук има също и някои изключително сухи места – сухоустойчиви местообитания. Те наподобяват савана и в тях се срещат много специфични видове флора и фауна. Характерни видове за сухоустойчивите местообитания са Облепиха (Hippophaerhamnoides),треви от рода Коило (Stipa L.)и многобройни видове орхидеи. Тук виреят разнообразни видове паяци, земни бръмбари и мравки, както и Богомолката, която се крие в стръковете трева и дебне своята плячка.