Заливната Дунавска територия свързва Нойбург и Инголщат. Тук се намира най-важната заливна гора в Германия. Поради това районът е важна защитена територия. Крайречната гора има връзка както с подземните, така и с прииждащите води. Динамиката на водните нива оформя брега и крайречната гора, като по този начин създава различни природни местообитания.

Голямото разнообразие от природни местообитания предлага добри условия за флората и фауната. Типични представители на растителния свят са Блатно кокиче (Leucojum vernum), Венерина пантофка (Cypripedium Calceolus), Есенен минзухар (Colchicum Autumnale) и Летен дъб (Quercusrobur). Популацията на Блатното количе в Германия намалява и той е застрашен вид. В крайречните Дунавски гори Нойбург - Инголщат то намира спокойно убежище и цъфти върху хиляди квадратни метри, като наподобява току-що паднал сняг. Висока теменуга (Viola elatior) и Блатен спореж (Senecio paludosus) са застрашени видове в Германия и са характерни видове за заливните територии на Дунав.

Заливните Дунавски територии са перфектно местообитание и за други видове, като например Европейски бобър (Castorfiber), Червена каня (Milvus Milvus), Беловрата мухоловка (Ficedula albicollis) и Бръмбар рогач (Cervus Lucanus). Бобърът, като „естествен ландшафтен дизайнер“ създава нови местообитания, които са много важни за биологичното разнообразие. В защитената територия се срещат и други видове птици като Синьогушка (Luscinias vecica) и Земеродно рибарче (Alcedoatthis).

Заливната зона свързва различни местообитания – влажни и сухи, с оскъдно и голямо количество хранителни запаси, открити и залесени. Някои части от гората са изоставени пасища. Това са сухи чакълести брегове, които се загряват силно през лятото. Тези места са подходящо място за развитието на растения като орхидея от род Пчелици (Ophrys holosericea) и насекоми като Синьокрил скакалец (Oedipoda caerulescens).

Специална част от гората е дъбовият масив „Герофлинг”, образуван в резултат от използването на средните му части („Мителвалд”), осеяни с пасища, ливади и обработваеми земи. „Мителвалд” е форма на отглеждане на горското стопанство. Използвала се е главно горната част от короната на дъба, а храстите и малките дръвчета между дъбовете са се използвали периодично като дърва за огрев. Днес гората се отглежда по традиционен начин, което я превръща в местообитание за Среден пъстър кълвач (Dendrocoposmedius).