Това изумително водно царство е предоставяло достатъчно възможности дори за хората от неолита. Артефактите от халколитната и бронзовата ера определено свидетелстват в полза на тази теория, както и находките на предмети от желязната ера, създадени от илирите, келтите, хуните и различните германски племена.

Панония, древна провинция на Римската империя, е граничела на север с Мошонски - Дунав и масовата миграция е засегнала само околностите на Сигеткьоз. Първоначално е била населена от евроазиатски авари и славянски народи, но пристигането на унгарците (вождове Хуба, Легел и Медйер) означавало, че Сигеткьоз ще бъде трайно населен. Някои от най-старите селища с документирана история са: Венек (1093 г.), Дунакилити, Холаси и Липот (XIII-ти век).

Въпреки, че този затворен воден свят е бил пощаден от бурни и жестоки исторически моменти, борбата между хората и техния животворен източник, река Дунав, е непрекъсната.Честите наводнения водели до срутване на речните брегове, причинявайки огромни щети и промяна на трасето на дунавските разклонения година след година. Приспособявайки се към променящите се условия, жителите на тези селища се местели от остров на остров, за да намерят подходящи площи. Различните умения и занаяти, свързани с тази земя и вода процъфтявали преди да започнат регулационните дейности по реката.Златотърсачите са загадъчните пътешественици във водния лабиринт: този традиционен занаят се е предавал от баща на син. Подобно на рибарите, златотърсачите са били сплотена общност. Те знаели всичко, което е трябвало да се знае за речните брегове и когато се придвижвали, изграждали свои колиби от тръстика.

Група, наречена „ливадните хора” са бродели из тресавищата, влажните зони и заливните гори като събирали природните дарове. Те хващали пиявици, раци, костенурки; събирали яйца, плодове, гъби и билки.

Сигеткьоз е безценен актив по отношение на природните ресурси, тъй като е вторият по големина източник на питейна вода в Унгария. Запазването на тази земя е от жизненоважно значение за поддържане на нейните разнообразни местообитания и качеството на водата.

С цел да се запази характерната флора и фауна и островния свят на Сигеткьоз, през 1987 г. е установен Защитен Ландшафт Сигеткьоз. Територията обхваща площ от 10 127 ха - около 27% от Сигеткьоз, като 1325 ха са строго защитени, а 446 ха са блатисти местности.