Сигеткьоз се простира по дължината най-големият алувиален конус в Европа, с площ 375 км², и е обкръжен от двете разклонения на река Дунав, Йорег - Дунав и Мошонски – Дунав.

Малката унгарска равнина Кишьофолд е била под Вътрешно Панонско Море още през терциера. Към края на този период, морето започва да се отдръпва и се образува система от сладководни езера. В същото време множество реки, вливащи се от Алпите и Карпатите, отлагат своя седимент във водния басейн. Преди около 2 - 2.5 млн. години древната река Дунав преминава през Алпите при познатия днес като град Кираихидо (Брук ан дер Лайта) и продължава да тече на юг. По-късно, през кватернера, реките започват да текат в различна посока. Дунав навлиза в басейна между хълмовете Хойнбург и Малките Карпати, като оформя своето корито на изток. След излизането от хълмистите райони, наклонът на реката става по-малко стръмен и водата отлага своя седимент, като постоянно формира и отмива плитчини. Тъй като на тези брегове постепенно се появява постоянна растителност, те се превръщат в малки острови, които разклоняват речните корита. Речните корита се дооформят още и от попаднали в реката дървета, натрупана тиня, преливащи или разрушени речни брегове, плаващи ледени блокове и наводнения.

Пречките, създадени от самата река карат тази огромна маса вода да издълбава нови корита, в резултат на което започва да се образува сложна и разширяваща се система от разклонения, които се разпростират като ветрило и след това отново се събират.

Отложеният седимент се преразпределя и се отмива няколко пъти, докато фината тиня се отнася по-далеч. В резултат на тези процеси, се образува плътен наносен конус, състоящ се главно от чакъл и широк до 410 м. Тъй като едно след друго следват големи наводнения, Дунав разпределя неравномерно речното си течение над гореспоменатия слой от чакъл. Постоянното заливане гарантира, че никаква растителност няма да остави постоянен отпечатък върху почвата - с оглед на това, сегашните ниски нива на хумус на района не представляват изненада. Тези фактори, съчетани с плитките подпочвени води, създават условия за образуването на алувиално-ливадни почви.